BG

? Радост, щастие, здраве: 1. Вътрешен мир. 2. Получаване на удовлетворение от помощта и подкрепата за другите. Отношения. 12R.tv❌✅ Пожелавам на вас, на мен и на другите в края на следващата година всеки от нас да каже: „2022 беше най-добрата година в живота ми ??“. Marcin Ellwart

Щастие

Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието е нещастието. Според философа Фридрих Ницше (1844 – 1900), истинското щастие е неделимо от инстинктите, стига животът да е във възход.[1] Когато е щастлив, човек често се смее. Разнообразието от биологични, психологични, религиозни и философски подходи се опитва да определи щастието и идентифицира източниците му. Позитивната психология е част от различните изследователски групи. При нея се прилага научния метод, за да се отговори на въпроси за това какво е „щастие“ и как то може да бъде постигнато.

Тя е от толкова фундаментално значение за човешкото състояние, че „живота, свободата и стремежа към щастие“ се считат за неотменни права в Декларацията за независимост на САЩ.

Организацията на обединените нации обявява 20 март за Международен ден на щастието като признава значението на щастието и благополучието за универсални цели.

Щастието осмисля живота ни, придава му реалност, без него всичко е привидно, без същност. Според една сентенция да си щастлив значи да си докоснат и воден от Бога. Затова щастието е свързано със смисъла на живота. През 2014 г. песента „Happy“ на американския изпълнител Фарел Уилямс става химн и вдъхнови клипове по цял ​​свят в мрежата.

Щастието е една от основните категории на етиката. Като етическа категория тя се разработва още в античната философия. Аристотел въвежда самото понятие етика,[2] нарича щастието най-висшето благо, понеже всяко човешко поведение в крайна сметка е мотивирано от стремежа към щастие. Но едва ли има друга философска школа през Античността, която да е толкова тясно свързана с философския проблем за щастието като епикурейците. Щастието и пътищата за неговото достигане стават основна тема в тяхното учение. Макар че епикурейците са си спечелили лоша слава в историята, като проповедници на разгулен живот, главно благодарение на отношението на християнската църква към учението на Епикур, тяхното учение за блаженството всъщност описва един съвсем умерен идеал за земно щастие.

Wikipedia.org:

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A9%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5

Пирамида на потребностите на Маслоу

Пирамидата на потребностите е теорията на американския психолог Ейбрахам Маслоу, който се занимава с мотивите на човек в живота му. Тази теория има отражение в много области, включително използване за мотивация за работа. Мнозина обаче отхвърлят теорията от различни посоки и тя не е категорично доказана чрез подходящи изследвания. Изчерпателно проучване, включващо около 60 000 участници от 123 страни, показва, че универсалните човешки потребности съществуват, но нямат йерархия и работят едновременно. [1]

Диаграма на йерархична система на потребностите на човека по Ейбрахам Маслоу.
Степени (от най-ниската към най-високата):

  1. Физиологични
  2. Сигурност
  3. Любов/Принадлежност
  4. Уважение, увереност
  5. Самоусъвършенстване, себереализиране

Тази система е представена за първи път в статията му от 1943 година „Теория на човешката мотивация“[2] и по-късно е публикувана и разширена в книгата “Toward a Psychology of Being”.

Основите на теорията

Теорията на потребностите предполага, че универсалните потребности са общи за всички хора и ги мотивират. Тези нужди могат да бъдат изразени по различни начини, в зависимост от конкретната културна ситуация.

Идеята на теория казва, че има йерархия на нуждите, която е организирана по важност. Теорията предполага, че някакво ниво на нужда може да се осъществи и след това вече няма да действа като мотивация за човека. Когато обаче е осигурено определено ниво на нужда, лицето се насочва към изпълнение на следващото по-високо ниво.

Петте етапа на теорията идват от два основни мотива: мотивът за спестяване и мотивът за растеж.

Мотивите за спестяване работят за попълване на определени липси на неща, които са от съществено значение за нечие физическо и психологическо съществуване, като храна, сигурност и любов. Тези мотиви работят за намаляване на неприятното напрежение, което съществува в човека в резултат на нуждата от спестяване, и работят за възстановяването му до състояние на релаксация, хомеостаза.

Когато човек е свободен да осигури нуждите от спестяване, се появяват мотиви за растеж, които не са от съществено значение за самото съществуване на човека, но му предоставят съдържанието, за което си струва да живее. Примери са нуждата от майсторство, красота, креативност и даване на любов. Тези мотиви не действат за облекчаване на стреса, но създават приятно състояние на напрежение. Тези мотиви работят на принципа на хетеростаза – човек, който е задоволил глада си, не би искал да продължи да се храни, но човек, който пътува към далечна страна за да види култура, различна от неговата и се радва на нея ще иска да пътува до повече страни.

Самият Маслоу разделя потребностите така:

  1. Физиологични: храна, вода, сън, здраве, секс,въздух.
  2. Екзистенциални: подслон, безопасност, обезпеченост.
  3. Социални: социални връзки, общуване, привързаност, загриженост за другите и внимание към себе си.
  4. Престижни: самоуважение, уважение от страна на другите, признание, постигане на успех и висока оценка, развитие в работата.
  5. Духовни: познание, себереализиране.

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%83

Здраве

Здравето е ниво на функционалност при живите организми. То е състояние – хомеостаза, при което организмът е уравновесен, т.е. постъпващите и произведените енергия и маса са приблизително едни и същи, налице е метаболитна ефективност.

При хората, това е общо състояние на ума, тялото и духа, при което няма болест, нараняване или болка. СЗО дава по-широка дефиниция: „Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.“ [1] (виж още Степени на здравето)

Поддържането и повишаването на здравето се постига чрез различна комбинация от физическо, умствено и социално благосъстояние и благоденствие, които заедно понякога са наричани „триъгълник на здравето“ [2][3]. Терминът „здрав“ е още широко приложим в контекст, като здравословна общност, здравословен град или здравословна околна среда.

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5

Независимост

Независимостта е състоянието на дадена държава, при което нейните жители или част от тях упражняват самостоятелно цялата власт в нея.

За разлика от независимостта автономията представлява частична самостоятелност, при която външна сила запазва известен контрол върху съответната територия.

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82

Български език

южнославянски език, държавен език на България

Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа. Той е официалният език на Република България и един от 24-те официални езика на Европейския съюз. Българският език е плурицентричен език – има няколко книжовни норми. Наред с използваната в България основна норма, съществуват още македонска норма, която също използва кирилица, и банатска норма, която използва латиница.

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA